Когато най-фините частици изтриват всяко уплътнение

Силикатните суспензии се състоят от най-фините минерални частици, суспендирани в течност. В този случай те са в нанометровия диапазон, при съдържание на твърди вещества до 30 процента. Именно тази финост е проблемът: частиците достигат уплътнителни междини, в които никое едро зърно никога не би влязло.

Досега задачата се изпълнява от шнекова помпа. В нейното механично уплътнение силикатните частици действаха като абразив и непрекъснато изтриваха уплътнителните повърхности. Последствията идваха верижно: нарастващ теч, спадащ експлоатационен живот, растящи усилия по поддръжка. Склонността на средата да кристализира влошаваше нещата, натоварвайки допълнително уплътнителните повърхности и подвижните части. Роторът и статорът също се износваха. Операторът оценява разхода на една повреда на няколко хиляди евро — а повредите продължаваха да идват.

Втори проблем беше също толкова досаден в ежедневната работа: алкалната среда пени при засмукване на въздух. Пяната удължаваше времето за пълнене на туба, а всичко, което преливаше, се губеше.

Преди да бъде определена подходяща помпа, суспензията беше изследвана в изпитвателната база на HODD при реалистични условия. Три въпроса бяха централни: как се държи средата при изпомпване, колко силно пени и какво означава това за хидравликата на помпата?

Изпитвателният стенд работи с прозрачна глава на помпата. Това прави видимо в експлоатация това, което обикновено остава скрито: как се пълни камерата, как се държи средата по време на хода, дали и къде се засмуква въздух. Снимките на тази страница идват от тези изпитвания; синият оцветител прави нивото на запълване вътре в главата четимо.

Едва на тази основа беше разработена концепцията за помпата.

Идеалното решение е помпа от типа Model TP, с части в контакт със средата от полипропилен и полиетилен.

Решаващата конструктивна особеност е едно отсъствие: никакъв въртящ се вал и никакво механично уплътнение не работят вътре в транспортираната среда. Това премахва точно мястото, където силикатните частици преди се утаяваха и изтриваха уплътнителните повърхности. То просто вече не съществува.

Второ свойство адресира пенообразуването: скоростите на потока вътре в помпата са ниски. Средата се обработва по-щадящо, а по-малко въздух се засмуква, отколкото при конструкция, която я ускорява.

Операторът получава предложение за решение, чиято конструкция почива на изпитвания със собствената му среда, а не на информационен лист. Точката на износване, която преди причиняваше повтарящ се разход, вече не е налице по конструкция.

Една бележка за контекст: реализацията е планирана за 2026 г. Твърденията за износването, пенообразуването и нуждата от енергия почиват на изпитванията в изпитвателната база и на конструкцията на помпата, а не на измервания в текуща работа на инсталацията.